Картината е вдъхновена от емблематичния потънал кораб „Аурелия“, дълги години видим в морето край плаж „Олимпийски надежди“ в Равда. Обвит в местни истории и легенди, корабът се превръща в символ на мястото и носител на спомени за поколения посетители.
Авторката прекарва всяко лято именно там – пред „Аурелия“ – и чрез тази творба отдава почит на пейзажа, който е неразривно свързан с личната ѝ история. Година след създаването на картината, корабът е премахнат – но платното остава като емоционален документ на едно отминало време.
Образите избледняват, но емоциите остават – превърнати в спомени, които живеят отвъд промените. Произведението улавя не само реалността, но и усещането за загуба, носталгия и непреходната стойност на личната памет.