Картината пресъздава тъмния, халюциногенен свят на сънищата, вдъхновен от повтарящ се кошмар от детството на авторката. В центъра на композицията е образът на цунами – мощна стихия, която я залива и събужда, символизираща усещане за безпомощност и подтиснат страх.  Интересен детайл е, че сънят е сънуван отново ден преди тя да реши да започне творбата, което прави връзката между дълбоките ѝ вътрешни преживявания и изкуството още по-силна. Произведението акцентира върху ирационалния, но дълбоко въздействащ страх, характерен за кошмарите, и чрез визуалния език на изкуството пренася зрителя в сюрреалистичния свят на подсъзнанието на художничката.